начало
контакти
реклама
 

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

 

в описание
в адреси
работи със Здравна каса
 град:
 
 
 
 
 
Възможности на физикалната медицина за повлияване на захарния диабет и диабетната невропатия (Препоръки към пациентите)
н. с. I ст. д-р И. Колева - Национална специализирана болница по физикално лечение и рехабилитация - Овча купел, София

Според стандартите на Американската диабетна асоциация (ADA), на Европейската група за контрол на диабета (European Diabetes Policy Group) и на Световната здравна организация (СЗО) наблюдението на пациентите със захарен диабет (ЗД) и диабетна невропатия (ДН) трябва да се осъществява периодично от т.нар. ”диабетен екип” от различни специалисти. Генералните стратегии за повлияване на ЗД включват не само медикаментозното лечение, но и т.нар. хигиенно-диетични мерки за оптимизиране на начина на живот: стриктен контрол на кръвно-захарното ниво, балансирана диета и контрол на телесното тегло, активен двигателен режим, намаляване до минимум консумацията на алкохол и спиране на тютюнопушенето.

За МЕДИКАМЕНТОЗНА ТЕРАПИЯ на дисталната симетрична полиневропатия (ДПНП) се препоръчват различни групи лекарства: витамини от група B - B1, B6, B12; Алфа-липоева (тиоктова) киселина; подобряващи нервната проводимост (индиректни PS-миметици); миотропни средства - c пряко съдоразширяващо действие; антиагреганти (НСПВС с антиагретантен ефект), вазодилататори, реологично активни медикаменти, невромедиатори и др.

По наше мнение скъпото и невинаги достатъчно рентабилно медикаментозно лечение (както при ЗД и ДН, така и при затлъстяване със ЗД и ДН) може да бъде успешно допълнено от физикалната терапия - по-евтина, неинвазивна, лесно приложима, при налична изградена мрежа от отделения по физеотера пия и рехабилитация (ОФТР) в системата на здравеопазването. Считаме, че методите и средствата на физикалната терапия биха могли значително да подпомогнат скъпо струващата медикация - както по отношение развитото усложнение ДН, така и по отношение на рисковите фактори. Поради това насочихме вниманието си към възможностите на физикалната терапия и рехабилитация (които разработваме вече повече от 10 години).

КИНЕЗИТЕРАПИЯ. Повечето автори са на мнение, че пациентите (особено тези в средна и по-напреднала възраст) трябва да променят начина си на живот в посока редовно упражняване на умерено физическо натоварване и поддържане на определена физическа кондиция. Високото ниво на хабитуална физическа активност намалява инсулиновата резистентност на тъканите (особено на скелетните мускули); предпазва от поява на затлъстяване; редуцира наднорменото тегло, което се свързва с по-ниски плазмени нива на LDL-холестерол и триглицериди и по-високи плазмени нива на HDL-холестерол, както и с по-ниски стойности на кръвното налягане. Кинезитерапията, т.е. упражняването на редовна физическа активност, има за цел и да поддържа в добро състояние мускулите, да профилактира евентуалното настъпване на инактивитетни хипотрофии или контрактури, да активира различните видове модулиращ низходящ контрол (подтискащ болката), да постигне и поддържа емоционалния тонус на пациента. Активната кинезитерапевтична програма профилактира настъпването на особено опасния “ping-pong” ефект на лекарствата върху кръвно-захарното ниво и редуцира по-трудно понасяните от диабетиците екстремни гликемични нива (сутрешни “долини” и постпрандиални “планини”). По наше мнение това превръща кинезитерапията в мощен съюзник на съвременните антидиабетни медикации (сулфанил-урейни препарати, акарбоза, инсулини). Препоръчват се ОБЩОУКРЕПВАЩИ УПРАЖНЕНИЯ, АНАЛИТИЧНА и ФУНКЦИОНАЛНА ГИМНАСТИКА; СТРЕЧИНГ; ПАСИВНИ МОБИЛИЗАЦИИ; ЛФК, ИГРИ БЕЗ СЪСТЕЗАТЕЛЕН ХАРАКТЕР, ТЕРЕННО ЛЕЧЕНИЕ, ДОЗИРАН ТУРИЗЪМ И УМЕРЕНО СПОРТУВАНЕ (предимно аеробни упражнения): ходене, плуване, колоездене - с умерено по интензитет натоварване (до 60 W) с продължителност 2-3 часа (при по-голяма продължителност на физическото натоварване настъпва значимо снижение на кръвно-захарното ниво), 4-5 пъти седмично. За неудачни се смятат интензивните краткотрайни физически натоварвания над 100-200W (бягане и др.) - поради опастност от тежка хипогликемия. С по-широко приложение са насочените срещу хиподинамията на съвременния човек (препоръчвани за широка самостоятелна употреба) УПРАЖНЕНИЯ С НАДУВАЕМА МЕКА ТОПКА, с елементи от ТАЙ-ЧИ, ЙОГА и ФИТНЕС; МАСАЖ под формата на ЯКА или ОБЩ МАСАЖ (КЛАСИЧЕСКИ ИЛИ ТОЧКОВ).
ЕЛЕКТРО И СВЕТЛОЛЕЧЕНИЕТО при пациенти със ЗД и ДН има за цел да повиши защитно-приспособителните сили на организма и да подобри отдаването на кислород в тъканите. При ЗД се препоръчват индивидуално съобразени и подходящо комбинирани процедури, като ЕЛЕКТРОФОРЕЗА, САНТИМЕТРОВИ И ДЕЦИМЕТРОВИ ВЪЛНИ в олиготермична дозировка, общо ултравиолетово облъчване (УВО) в суберитемни дози; локално аплициране (в областта на панкреаса) на микровълни, инпулсно магнитно поле, синусоидално-модулирани токове (III и IV род) - с цел подобряване на кръвоснабдяването, трофиката и респективно стимулиране функцията на жлезата. При ДН се прилагат НИСКОЧЕСТОТНИ ТОКОВЕ (под форма на галванизация, лекарствена електрофореза или електростимулации), които предизвикват локална вазодилатация, стимулират метаболизма и трофиката на тъканите; регенерират периферните нерви и подобряват нервната възбудимост (при галванизация, електростимулации); подпомагат проникването и транспортирането на медикаментозни йони в организма (при електрофореза). Различни автори препоръчват УВО поради бактерицидното действие на УВЛ; ИНФРАЧЕРВЕНИ ОБЛЪЧВАНИЯ и САНТИМЕТРОВИ ВЪЛНИ (РАДАР) поради топлинния ефект и последващата вазодилатация; ДИАДИНАМИЧНИ ТОКОВЕ поради аналгетичния им ефект; СИНУСОИДАЛНО-МОДУЛИРАНИ ТОКОВЕ поради трофичното им действие; нискочестотно импулсно магнитно поле /НИМП/ - поради вазодилатативния му ефект; НЕОФАРАДИЧНИ ТОКОВЕ И ИМПУЛСНИ ТОКОВЕ - правоъгълни импулси (t=10-300 msec) от “прекъснат“ галваничен ток или ЕКСПОНЕНЦИАЛНИ ТОКОВЕ - за ЕЛЕКТРОСТИМУЛАЦИИ на денервираните мускули. При трофични РАНИ И РАЗЯЗВЯВАНИЯ на долни крайници се препоръчват МЕДИКАМЕНТОЗНА ЕЛЕКТРОФОРЕЗА (с цел увеличаване дозата на медикамента във възпалителното огнище); УЛТРАВИСОКОЧЕСТОТНИ ТОКОВЕ /УВЧ/ и ЛАЗЕРТЕРАПИЯ - с цел стимулиране тъканното хранене и обменни процеси; а за въздействие върху регенерацията на тъканите - ИНТЕРФЕРЕНТНИ ТОКОВЕ и НИСКОЧЕСТОТНО ИМПУЛСНО МАГНИТНО ПОЛЕ /НИМП/. При ДН български автори препоръчват надлъжна ЕЛЕКТРОФОРЕЗА с НИВАЛИН или НОВОКАИН на засегнатите крайници, общи УВ облъчвания, ТРАНСКУТАННАТА ЕЛЕКТРО-НЕВРОСТИМУЛАЦИЯ (TENS), ЛАЗЕРТЕРАПИЯ с нискоинтензивен инфрачервен лазер.

КУРОРТОЛЕЧЕНИЕ. В нашата страна съществува традиционно “разделение” и СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ НА КУРОРТИТЕ. За болни със ЗД се препоръчват специализираните диабетологични отделения в Нареченски бани, Банкя, Вършец (за деца-диабетици), Черноморското крайбрежие и средно високата планина (например курорта Куртово); а за периферно-нервни заболявания - Кюстендил, Сапарева баня, Велинград, Баня - Пловдивско, Баня - Карловско, Павел баня, Овча купел, Велинград, Тузлата - Толбухинско; Красново - Пловдивско, Вонеща вода, Варна, Поморие, Бургаски минерални бани.
КЛИМАТОТЕРАПИЯ. В България са провеждани /И.Ангелов, 1971, 1986/ системни проучвания върху ролята на климата при лица със ЗД ІІ тип и затлъстяване, при което са наблюдавани специфични промени във въглехидратната и мастната обмяна при метеорологични въздействия и физическа активност - в крайморски бризови места през удължения летен сезон (Черноморско крайбрежие) и в условията на средно висока планина (Куртово). Доказан е положителният ефект на дозираните продължителни физически натоварвания в зона подкомфорт при този тип болни. Препоръчват се въздушни бани, слънчево-въздушни експозиции в прохладно време (зона подкомфорт), в съчетание с теренно лечение или ЛФК за около 2 часа. Японски учени /1998/ съобщават за сигнификантно намаление на кръвно-захарното ниво при болни с ІІ тип диабет след прилагане на класическата японска терапия Shinrin-Yoku (въздушни бани и разходки в гората) - вид климато, аромато и кинезитерапия, при която освен дозирано физическо натоварване има и вдишване на фитонциди и отрицателни аеройони.

За ПИТЕЙНО БАЛНЕОЛЕЧЕНИЕ на пациенти с диабет се препоръчват хидрокарбонатни и сулфатни води; приемани по схема на гладно в продължение на 1 месец; с повтаряне на лечебния курс 2-3 пъти годишно. (В България се прилагат хидрокарбонатните води на Курило и Гниляне, както и хидро-карбонатно-сулфатните на Меричлери и Илиенци).
В достъпните ръководства по физикална медицина за ВЪНШНО БАЛНЕОЛЕЧЕНИЕ при ЗД се препоръчват различни минерални води (под форма на вана, басейн, подводна гимнастика; при конкретна рецептура): ГАЗОВИ вани (подобряващи чувствителността на тъканите към наличния инсулин): радонови (1,5-3 KBq/l), въглекисели (CO2 до 2g/l), сероводородни (50-60 mg/l); сулфидни и сулфатни води; хидрокарбонатно-натриеви, калциеви и магнезиеви води; ЙОДО-БРОМНИ води; МОРЕЛЕЧЕНИЕ (къпане в морето, плуване). Предлагат се и влажни обтривания и увивания, а така също и различни видове душове (дъждовиден, иглен, циркулярен, струев - тип Шарко, шотландски) - с цел намаляване на невропатната болка. Някои автори препоръчват и локално приложение на ПАРАФИН, ПАРАФАНГО, HOT PACKS, ЛЕДЕНИ БЛОКЧЕТА, COLD PACKS.
Традиционната за нашата страна ПЕЛОИДОТЕРАПИЯ използва механичния, термичния, химическия и биологичния фактори на пелоидите (лечебна кал - лиманна, изворна, вулканична; торф; сапропели; морска луга) и техните експериментално и клинично доказани лечебни ефекти - вазодилатиращ, симпатиколитичен, трофичен, стимулиращ, регенериращ и антиоксидантен. Пелоидните апликации се прилагат общо или локално, също при индивидуално съобразена дозировка. У нас се използват Варненската лиманна кал (вкл. в София), Поморийската кал и луга, и т.н.
Особено подходящо е СЪЧЕТАНИЕТО на балнеолечение, комбинирано с кинезитерапевтични техники, климатолечение и диетично хранене - т.нар. КОМПЛЕКСНА КИНЕЗИ-, БАЛНЕО- И КЛИМАТОТЕРАПИЯ.

Не бива да пропускаме и основният фактор - участието на болния човек - т.е. извършването на САМОКОНТРОЛ НА ДИЕТАТА, НА ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ, НА МЕДИКАМЕНТОЗНИТЕ ДОЗИ, ГРИЖИ ЗА СТЪПАЛАТА. В нашата страна ОБУЧЕНИЕ НА ПАЦИЕНТИТЕ със ЗД се извършва в специализираните санаториуми за диабетици в Нареченски бани и Вършец. Курсо ве за обучение на диабетици се организират и към специализираните отделения по диабетология към Университетската болница по ендокринология и гериатрия и катедрите по ендокринология към Медицинските университети в София и Варна (проф. Д. Коев, проф. Л. Коева, проф. М. Протич, доц. Вл. Христов). При обучението на диабетиците е важно да се обясни ролята на лошия гликемичен контрол за утежняване на невропатната патология и диабетното стъпало. От пациентите се изисква системно наблюдение на долните крайници и стъпалата; периодични профилактични прегледи и консултации при специалисти по неврология, подиатрия и рехабилитация; при нужда - и от хирурзи. Препоръчват се и ОБУЧЕНИЕ в ДЕЙНОСТИ на ЕЖЕДНЕВНИЯ ЖИВОТ за възстановяване на независимостта; ТРУДОТЕРАПИЯ и ПРОФЕСИОНАЛНО ПРЕОРИЕНТИРАНЕ за пациенти с ампутиран крайник или части от него; при нужда - РАЗГОВОРНА ИЛИ

ЗАНИМАТЕЛНА ТЕРАПИЯ с психолог или психотерапевт, с цел вграждане на пациента в обществото.
При всички пациенти препоръчваме периодично провеждане на курсове по физикална терапия и рехабилитация, осигурени от мултидисциплинарен екип (лекар-специалист по физикална медицина, кинезитерапевт, рехабилитатор, процедурчик) - амбулаторно (в условията на ДКЦ) или стационарно (в специализирани рехабилитационни болници или санаториуми). При определянето на индивидуалната програма за всеки пациент в конкретния момент от заболяването му се препоръчва търсене на синергичен ефект от комбинация от една (максимум две) електротерапевтични и една пелоидотерапевтична процедури, както и индивидуално съобразени две (до три) кинезитерапевтични методики.
В заключение бихме отбелязали, че периодичните курсове системно провеждана физикална терапия, включваща и приложение на естествените богатства на страната ни (минерални води, пелоиди, климат), биха подпомогнали значимо медикаментозното лечение на ЗД и ДН и биха подобрили качеството на живот на тази група пациенти. Комплексната профилактика и рехабилитация на болните с ДН би трябвало да се организира в рамките на здравноосигурителната система (3-4 курса годишно), при адекватно системно наблюдение от екип от общопрактикуващи лекари и специалисти по диабетология, неврология и физикална медицина.
обратно

 
 
 
 
 
 

Национален справочник "Къде да се лекуваме, къде да релаксираме"
ДАКЕР ЕООД, 2010 ©