начало
контакти
реклама
 

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

 

в описание
в адреси
работи със Здравна каса
 град:
 
 
 
 
 
Донорството спасява живота
д-р Янко Начков, Директор на Национален център за управление на трансплантацията “Бултрансплант”

Даряването на органи, тъкани или клетки за присаждане или придобилият популярност термин “донорство” е абсолютно необходимото условие за извършване на трансплантации. Без донори няма органи и тъкани за трансплантация, а без трансплантация не може да бъде спасен животът или да бъдат облекчени страданията на стотици чакащи болни хора. Хуманният и благороден акт на донорството прави трансплантацията не само уникален медицински метод, но и дейност, имаща освен медицински, много социални, морално-етични и правни измерения.

От органите могат да бъдат дарени (а съответно и трансплантирани) сърце, черен дроб, бели дробове, бъбреци, панкреас (задстомашната жлеза), тънки черва. Множество тъкани като кожа, очна роговица, костно-сухожилна тъкан, сърдечни клапи и съдове и пр. могат да бъдат дарени, за да се облекчат страданията и да се подобри животът на пациентите. Донорите могат да бъдат живи и здрави хора (за някои органи, за някои видове клетки - напр. най-честият вид донорство е кръводаряването или даряването на стволови кръвотворни клетки). Действащото българско законодателство разрешава донорство само на един от чифтните органи (на практика само бъбрек) и то само когато са спазени редица условия: донорът да бъде пълнолетен и дееспособен, да е получено в писмен вид неговото доброволно информирано съгласие за процедурата, да са взети всички мерки, осигуряващи безопасност за донора и за реципиента и пр. У нас такъв донор може да бъде близък роднина на реципиента (до четвърта степен по права и съребрена линия) или съпруг/съпруга. Даряването на орган от жив човек обаче неизбежно поставя на риск неговото здраве и трябва да се използва само по изключение.

На практика най-добрият вид донорство остава това от починал човек. Така всеки от нас получава уникалния шанс да направи добро, да остави нещо след себе си, част от него да продължи да живее и след смъртта му в някой друг. Българското законодателство (подобно на това в много други държави) не изисква изрично изразена воля за даряване на органи и тъкани след смъртта (т. нар. “съгласие по подразбиране”, вж. Закон за народното здраве, чл. 33, 33а, 34), както от покойния, така и от неговите наследници (близки), при условие, че починалият е бил пълнолетен, дееспособен, български гражданин и не е направил отказ за даряване на органи и тъкани след смъртта си. Отказът се удостоверява с отбелязване в здравноосигурителната книжка и е направен лично в районната здравноосигурителна каса. Въпреки това, от морално-етична гледна точка е прието при всеки отделен случай задължително да се иска и съгласието на близките (наследниците) и ако те твърдо се противопоставят на идеята за даряване на тъкани и органи, да не се пристъпва към взимането им. Проектът за закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки, който предстои да бъде гласуван тази година в Народното събрание, предвижда улеснение за изразяване на волята на българските граждани. Според него отказът от донорство и регистрацията му ще бъдат правени пред личния лекар, като това премахва необходимостта от посещение в районната каса - безспорно улеснение за хората, живеещи в малки населени места.

За да бъде успешна една органна трансплантация е необходимо органът да бъде взет от дарител в състояние на мозъчна смърт. Мозъчната смърт представлява биологична смърт на индивида и се определя като цялостно и необратимо спиране на всички мозъчни функции. Много често сред хората има неразбиране на концепцията за мозъчната смърт, че тя и според закона, и според медицинската наука представлява смърт на човека, независимо, че кръвообращението на покойния може да се поддържа още известно време изкуствено, с апарати и медикаменти. Когато специална комисия от лекари констатира мозъчната смърт, няма изразен отказ от донорство и има съгласие на близките, се пристъпва към взимането на органите. То се извършва от медико-хирургичен екип в държавна оторизирана болница при пълно уважение към достойнството на покойния дарител. Външният вид на тялото не се нарушава. У нас това са 12 от големите болници в София и страната, оборудвани с необходимата апаратура. Така взетите органи се поддържат в студено състояние в консервиращ разтвор. Последващото присаждане трябва да се направи по най-бързия начин, буквално за часове, тъй като времето за консервация е много кратко и с увеличаването му качеството на органите се влошава. Изборът на реципиент (пациентът, на когото ще се присади органът) се прави по много строги правила - тъканна съвместимост, размери на органа, географска близост и др.
Трансплантацията в България е напълно безплатна за всеки нуждаещ се пациент, така, както и близките на дарителя не получават никакво материално възмездие за дарителството. Анонимността е гарантирана и за двете страни и информация за донорството и трансплантацията имат само ограничен кръг специалисти.

Съществува и проблемът на хората, които окончателно трябва да решат дали починалият човек ще стане донор. Когато загубим близък, се потапяме в мъка и не сме подготвени за това, че медицината, която не е успяла да спаси този когото обичаме, идва и ни иска услуга - разрешение за взимане на органи. Изборът тогава е изключително труден още повече, ако преди това не е говорено за тези неща и не се знае точното мнение на покойния. Ние не смеем да кажем “да”, за да не го предадем, все едно профанизираме личността му, без да е могъл той да откаже. Най-лесният отговор тогава е “не”, но така казваме “не” и на спасяването на друг човек (В България чакащите бъбречна трансплантация през 2002 г. са били почти 700 души, а са трансплантирани само 33-ма). Изборът е много по-лесен, когато за това е говорено преди болезнения момент на смъртта и тази тема е обсъждана в медиите, семейството, с приятели и ние знаем отношението на близките си към даряването на органи. Нека всеки от нас свали отговорността от раменете на хората около него, вземе решение за себе си и го сподели.

Всички големи религии по света - източно православие, католицизъм, мюсюлманство, протестанство, юдаизъм и някои клонове на будизма, одобряват и поощряват даряването на органи. Противници на тази идея са хиндуизмът, шинтоизмът и някои секти.
Следователно, на всяко даряване на органи и тъкани трябва да се гледа като на спасяване на живота на няколко души, на съзнателно високохуманно действие, което да се поощрява от обществото и да бъде приемано с голямо уважение и признателност.
обратно

 
 
 
 
 
 

Национален справочник "Къде да се лекуваме, къде да релаксираме"
ДАКЕР ЕООД, 2010 ©